Попаднах на този филм вчера и реших да го гледам. Не мога да ви го препоръчам, но не мога и да ви кажа да не го гледате. Има нещо прекалено странно в самият филм, което ме кара да се замисля дали наистина ми хареса или не. Или просто може би филма не е за широка публика.
Разказва се за момченце на име Дейвид, което избягва от Български лагер (да, точно така, Български). Доста странно ми дойде това, дори в началото на филма има българска реч. Нищо, че малко прекалено го удрят на 'бе'. Дейвид избягва с помоща на приятеля си Йохан, който му казва, че трябва да стигне до Дания на всяка цена. Дава му едно писмо, което му казва да предаде на властите в Дания, но да не го отваря по пътя и да не дава на никой друг да го прочете. Оставя му торба с неща, които ще са му нужни. Компас, нож, хляб и един сапун.
На моменти филма е напълно изгубен от смисъл, но в други моменти има много такъв.
Но най-хубавото на, което може да те научи е, че думите "Не се доверявай на никого" не са напълно верни. :)
На моменти филма е напълно изгубен от смисъл, но в други моменти има много такъв.
Но най-хубавото на, което може да те научи е, че думите "Не се доверявай на никого" не са напълно верни. :)
