Въпреки, че филма не би понесъл на всеки, има други моменти, които ужасно много ми харесаха, все фрази на Джон Дилинджър.

" - Аз не съм като повечето мъже.
- Така ли? Аз съм гардеробиерка в нощен клуб посещаван от студенти. А ти какво правиш?
- Държа те сега. Осъзнавам колко те харесвам. Тъмното е красиво."

" - Искаш ли да отидем някъде кукло?
- Не.
- Не ми разбивай сърцето.
- Не се отнасяй с мен като с глупачка. Винаги мога да се върна в клуба по един или друг начин.
- Какво означава това?
- Ти не мислиш какво ще стане днес или утре, ако те хванат, ще те убият. А аз не искам да бъда там когато това се случи.
- Кой ти даде кристална топка?
- Не се нуждая от такава. Питай Хоумър.
- Да питам Хоумър за какво?
- За тази шибана шега "мъртъв или мъртъв".
- Няма да ходиш никъде. Ти и аз. Ще умра когато остарея хванал твоите ръце... до теб."

"Просто ще изчезнем. Ти можеш да танцуваш. А аз ще те любя винаги когато пожелаеш. Ще поемеш ли риска с мен?"

Отдавна не бях попадала филм, който да ме изпълни с такова чувство. Бих казала, че е невероятен! Въпреки, че не много хора ще разберат смисъла му.
Доказва колко безцелен и празен и жесток живот живеем и как въпреки всичко правим незаслужени неща, но сме способни и на друго.
Покъртителен филм...