Всичко в живота е преходно, всичко се появява и отмира с времето си.
Хората в живота ни са преходни, чувствата ни също са преходни, всичко което ни застига и ни се случва трае кратко, нищо не остава до живот, точно защото и живота е преходен.
Можете сами да го разберете само ако се замислите за пътя, който изминавате, за пречките и приятните моменти по него. Всичко е било само временно и се е превърнало в спомен, който в повечето случай не искаме да си спомняме.
Любовта е преходна, дори годините обещана любов се превръщат в уважение и се загубват някъде в свикналостта с другия. Приятелството е преходно, може би най-преходното:

Nezzo каза...

С времето осъзнаваш, че твоят собствен път се преплита с много останали, а точно тези хора връхлитат в живота ти, отшумяват бързо, а после се превръщат в парченце минало. Всеки път те са различни и всеки път се спираш за малко при различна група, но те са сякаш преходни, докато се усетиш и си ги подминал.
Понякога несъзнателно се блъскаме в тях, понякога пък точно съзнателно, но защо изобщо хората са там - на пътя ни?
Ние по-скоро вървим по една права и безкрайна пътека в стил влакче на ужасите, можеш да срещнеш всичко и всички по пътя си.
Който и път да избереш те очаква едно и също, ще се спъваш, ще падаш, ще боли, ще срещаш неприятни хора, омразни хора... и така, докато не повярваш в себе си. Тогава ще започне да става по-малко облачно и нещата ще си дойдат на мястото точно като преходни.

то си отива толкова бързо, колкото е дошло и остава забравено. Дори омразата е преходна, рано или късно тя започва прекалено да тежи и прощаваме. Вървим, вървим и няма какво да запазим в себе си, няма какво да ни докаже, че сме били живи и сме живели пълноценно. Всичко се е изгубило и точно както в началото по пътя сме съвсем, съвсем сами и така до края.
Няма какво повече да ви кажа хора, ако прекалено държите на нещо се вкопчете в него и го дръжте здраво иначе ще го загубите някъде по пътя, но рано или късно то ще ви омръзне и сами ще го пуснете - живота е преходен.


Бях вдъхновена от статията на Eeyoree за пътищата, по които вървим.