Днес съм се изчерпала от всякъде. Кофти ден, кофти настроение - кофти публикации.
Но не пиша тази статия само, за да отбележа, че днес съм постнала нещо или, за да ви кажа, че е така. Правя го просто защото все по-плашещо започвам да се замислям колко малко време остава до рожденият ми ден, а това хич не ми харесва.
Лудо, нали - времето ей така идва и си отива, а ние правим или не правим нищо, това просто не е от значение. Правим малки, дребни неща, такива загубени от смисъл без никакви цели. И всичко по света си остава гадно и противно и няма кой да го поправи. Точно и за това на най-добрите понякога ни се случва да няма просто какво да кажем. Защото понякога дори и думите са излишни пред цялата простотия в света. Понякога трябва да си даваме почивка и да се замислим за какво изобщо бръщолевим, дали защото ни харесва или има някакъв смисъл от това?
Аз все още нямам какво да кажа... 13 дни остават, не ми се празнува. Живота е много скапан понякога... или винаги?