Покрай толкова нашумялата тема за рая дойде време да си поговорим и за неговата противоположност.Ад? Тук може би представите ни се препокриват малко повече. Ада би трябвало да е лошо място, за лошите души, нали така?!
В предният пост не ви запитах защо изобщо трябва да има разделение? На земята се стараем да се сложим под мотото "Всички са равни" или поне да го спазваме, но се оказва, че след като вече не можем да налагаме мнението си ще се намери някой, който да ни каже къде да отидем? Що за глупост? Това ми напомня за вечният девиз на Дядо Коледа, "Беше ли послушно дете тази година?". Забавно, а ако не си бил добър през живота си в отвъдното ще ти го върнат. Ада ми звучи като идея за сплашване на неразумните хора. "Да вървиш в ада!", а дали ми пука?
При тази идея влизаме в съвсем други дебри на безумието на хората. Защо измисляме неща, които да управляват живота ни? Защо имаме закони? Защо имаме разделени на добри и лоши, красиви и грозни, умни и глупави? Защо има ад и рай? Не трябва ли краят ти да бъде нещо щастливо? Не стига ли, че животът ти е бил пълен ад, а след това трябва да се оправяш със същата каша и в отвъдното?
Ако някой си е направил труда да прочете девиза на профила ми. Вярно е - живота е ад. Но не си го живеем такъв, какъвто ни е даден, а такъв, какъвто си го направим.
Кофти, а. Като се замислиш се оказва, че дори и да вярваш в тези задгробни глупости те ще ти се стоварят на главата все някой ден и няма да е никак забавно някой да ти казва къде да ходиш.
Живота бил изпитание? Ха, за къде? Нима това ни е портфолиото за задгробният живот? "Хей, аз отивам в рая защото ме блъсна кола когато бях на 17, а бях девствен.", "Супер, аз отивам в ада защото те блъснах докато си фантазирам за онази секси пичка от календарчето в буса". Това си е пълна грубиянщина.
Ако има ад има и рай и решим да живеем живота си по някаква дадена граница само, за да се доберем до желаното място след това. Ами може би вече сме се превърнали в призраци робуващи на измислици от прадедите ни. Това не трябва да е така. Трябва да живееш както можеш, както знаеш, а не през цялото време да си мислиш дали си бил лош или добър човек. Какво те прави лош? Това, че вчера умираше за гаджето на най-добрият си приятел, че имаше толкова неприлични мисли за това момиче, а тя е толкова секси? Значи това, че света се е обърнал с главата надолу и ти живееш по общо приети граници те прави лош човек? Значи трябва да наемат нова сграда за ада, сигурно се пръска по шевовете заради кривите им разбирания.
И горкичкият ти, който все още си мислиш, че ще отидеш в рая. Та нали най-големият купон е в ада?
Препоръчвам ти едно, живей както си знаеш и както сметнеш за добре. Когато му дойде времето на страшният съд ще се оправяш. Така и така няма неподкупни хора нали ;)
Та аз започвам все повече да се уверявам, че няма нито рай, нито ад. Значи Свети Петър е безработен, горкичкият и той е усетил кризата....