Всяко малко нещо остава без обяснение

Попитах Ви дали вярвате в мечтите, в рая, в ада, в щастието. А къде оставихме малките неща?
Та нали те са точно началото на всичко голямо. Защо не им обръщаме достатъчно внимание?
Ще кажете "защото сме заети да живеем живота и да се лутаме между проблемите си". Може би, но ако обръщахме повече внимание на малките неща, щяхме да си спестим наистина много проблеми. Бихме си спестили една караница ако отделим малко време и се запитаме дали тъжният човек отсреща точно в момента наистина има нужда от помощ. Дали сме забравили за нещо принципно малко, но значително. Като семейно събиране, обаждане. Можем да си донесем толкова много щастие ако обръщаме повече внимание на малките неща.
Трябва да се научим да ги обичаме и ценим. Трябва да научим очите си да ги разпознават, а не да ги пренебрегват. Защото пътят към успеха не е метър по метър, а крачка по крачка.
И как да се научим на това? Както се учим на всичко останало. Повечето се стремим да не повтаряме грешките си, някога ще осъзнаете, че нещо толкова малко и незначително ви е спънало и ви е вкарало в такива големи проблеми, че е направо смешно. Може би това ще ви научи да обърнете внимание на детайлите следващият път, тогава ще сте по-внимателни, но пак ще се намери нещо пропуснато. Те просто търсят удобният момент да ви напомнят, че съществуват.
Живота не се гради само на мечти, цели, успехи, кариера, семейство. Той се дели на много повече, на щастие, на желание, на любов, на радост, на тъга. А от своя страна те се делят на разочарование, нетърпение, нежелание...
За нищо си научен и за нищо не ти е казано как да се справяш. Всички около теб имат големи цели, нали? Те ще направят това и това с живота си, ще учат там и ще работят там, а след няколко години ги виждаш нещастни на жалка работа с плачевни приходи. Всичките им мечти са се сринали заради нещо незначително за тях, но то ги е научило да виждат. Дали те ще се оправят? О, ще се оправят само ако си вземат поука. Иначе рано или късно ще им омръзне да падат и просто няма да се изправят.
Малките неща правят живота хубав, значим, по-лесен ако искате. Но те го правят по-добър. Всеки сам решава на къде да върви и гледа. Просто не гледайте хората от прекалено високо, нито забивайте нос в земята, малките неща са точно там, на хоризонта на очите ви. Подканват ви тихичко да ги видите, преди да сте се спънали в тях.

I know you have courage, man. And your fingers can, and the keybord is there. Then what are you waiting for?!