Всичко около нас носи своя собствена красота. Природата, хората, идеите, чувствата... всичко блести по свой собствен начин, но дали ние имаме очи за този блясък?
Започнахме много често да се сблъскваме с израза "Всичко е от тук, през твоята гледна точка до истината." Но красотата е единство, съвършенство, как тя би била различна за възприятие. Как на едни би се харесвала, а на други не? Ето пример, за мен Меган Фокс е красива (както и за повече от половината земно кълбо или поне тези, които знаят за нея), но може би има хора за които тя не е.
Нещо, някога ме научи, че красотата се крие в пропорциите, в симетрията, също и в асиметрията. Даден предмет е красив по разположение на своите части или поне това е възприятието на човешкото око. Ще си позволя да цитирам уикипедия "В днешно време красотата е силно комерсиализирана." Оказва се, че уики е съгласна с мен, пропорциите имат значение за насладата на човешкото око.
Но нещо ме кара да се замисля за това какви големи критици сме всъщност. Вървим по улицата и всички единогласно казваме колко е грозен този, който върви срещу/пред нас, но тайничко в нечия глава той е и красив. Има хубави очи, хубаво тяло, просто красотата не е завършена и първият оглед единогласно хвърля тежката преценка. Но ако спрем и се загледаме дали точно антипатичният няма да ни стане симпатичен?
Казваме, че ценим вътрешната красота. Кого залъгваме? Чували сте поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат" тя толкова силно потвърждава, че именно първото впечатление е физическо. Според мен ценим красотата повече отколкото се заблуждаваме. Важно е човека да носи удовлетворение в очите ти, а след това в душата ти.
Знам какво си мислите... че съм от тези хора, който гледат само външността, не сте прави. Но не сте и смели, за да си признаете, че всички сме малко или много от тях. Ето пример, мъжете са примитивен пример за истински ценители на красотата и те не се срамуват от това, защото жените правим всичко възможно, за да им се харесаме. За да се направим красиви за тях, защото знаем, че това им харесва. Правят се всякакви луди жертви в цената на красотата. Тогава защо сме наложили това правилно на обществото, че е грешно да избираш хората по външност. Вярно има страхотни подаръци опаковани претупано, но ние знаем, че те са подаръци. А не хора. Знаем, че когато махнем опаковката подаръка ще ни хареса. Но не можеш да разопаковаш даден човек и да гледаш какво има вътре.
Впечатлението е примитивно заложен навик. И вреден и полезен. Така можем да опознаем себе си и да опознаем този срещу нас. И точно външната красота е началото на всички останали впечатления.
За тези, които не мислите така... света за вас е измислил интернет ;)