Случайно си припомних този цитат след като го видят в нечии профил. Първото нещо, което ми дойде на ум беше: "Дали?". Та, дали?
Ако е така, защо победата винаги се връчва на тези, които не са направили нито грам усилие. Не са направили нито едно добро в живота си, но все пак им я връчват. Поставят я в жалките им измамни ръце и гледат как те получават щастието, което друг е заслужил. Защото няма нещо неподкупно на тази земя, защото няма достатъчно смелост, защото няма достатъчно човещина, защото няма достатъчно упоритост.
Фактически погледнато победата е трудно заслужена награда, но тя толкова се е променила, толкова е загубила стойност и смисъл, че вече дори не е сладка награда. А награда на измамата, подлостта. Победата е края на целите, на мечтите, на надеждите. Победата е парченцето заслужено щастие, но заслужено само ако си бил достатъчно силен да се докопаш до нея. А и да издържиш тежестта и след като вече я имаш. Това е упоритост.
Но не само победата и упоритостта са важни в това изречение. Има я и думичката 'обич'. Едно е да обичаш, едно е да си заслужил. Фактически е адски права максима, победата обича тези, които са я заслужили. Останалите са безсмислени изгубени души.
Общо взето може да си я преведем така, майната им на тези, които получават това, което не заслужават без дори да са направили нещо, за да го получат. Те съсипват красивите неща с желанието си за почит, фалшива почит. Реалността е друго.