Видях това изречение "Смешно е, от какво се страхуваше" и то ме вдъхнови да Ви кажа някои неща.
Всеки си има очи, нали и е в пълното си право да вярва само на тях. Едва ли някой може да заеме страна в история разказана през чужди очи. Това би означавало, че той се ръководи от неговата гледна страна на нещата, което може да означава, че е на грешната страна... или на правилната.
Живота е въпрос на гледни точки. Всичко видяно през твоите очи може да бъде грешно или правилно само за теб самият. Но за другите би било напълно обратното. Защото всеки живее по собствените си принципи. Не е ли точно в живота важното да намерим такива хора, които да виждат така, както виждаме ние. Не трябвали хората, с които се обграждаме да ни разбират? Но това не означава да загърбваме другите, не напротив. Те са точно толкова важни, колкото и тези като нас. От тях можем да се учим, можем да спорим или да вземаме поука за дадени неща. Защото няма двама човека, които биха били на едно и също мнение за абсолютно всичко. Няма такива хора. Защото няма наложен шаблон в какво да вярваме или как да се държим. Не са ни напъхани ръководства в ръцете когато сме се раждали. Всичко, което имаме сме го намерили сами. Точно за това не може да има други като нас. Всеки път е различен, всеки човек е различен.
Ако се поддадеш на чуждото мнение и се оставиш да вярваш на всички неща, които другите ти казват ще се превърнеш в кукла. Кукла без мнение и без душа. На мястото на тази душа ще има посадени чужди бръщолевеници.
Колко може да се промени един човек за 10 дни? А колко може да се промени за цял живот?
Замислял ли си се, че всичко може да се осъществи за минути, часове. За 10 дни?
Вземам под предвид точно този пример, защото 10 е пълно число. Достатъчно за малко и недостатъчно за всичко. Защото един живот може да бъде променен за секунди. Може да бъдеш щастлив или мъртъв. Но е трудно друг да промени вижданията ти. Да застане срещу теб и да ти каже "Не си прав!", но твоята гордост няма да ти даде да се замислиш дори по тези думи. Тя няма да те остави в ръце на някой, който си мисли, че е по-добър от теб. Ами ако той наистина е?
Защо не се вслушваме в чуждото мнение? Защо не зачитаме чуждите съвети? Те може да изградят живота ни, може и да го съсипят. Но без риск няма успех.
Защо хората сме устроени така, че да можем да вярваме единствено на себе си? Защо няма доверие между хората? Доверието може да те предаде, но недоверието може да те убие.
Замислял ли си се, че всичките тези приятели там навън, те живеят собствен живот и вярват само на собствените си очи и уши. Защото не са способни да приемат чуждото мнение за правилно. Нарича се гордост, самочувствие и понякога егоизъм. Защото дори личното мнение заслепява. В един момент то те води до ръба на пропастта и ти крещи в главата точно обратното на познатото. Ти поглеждаш надолу и виждаш всички останали, но вместо да ги съжалиш, егото ти крещи "Виж ги, ти си над тях". А в следващият момент то те издебва в гръб и те бута при тях.
Как виждаш чашата, наполовина пълна? Или за теб наполовина никога не е достатъчно? Да се бориш да разбереш и осъзнаеш чуждото мнение е ключ към успех. Към знание, хората могат да те научат на толкова много неща, само трябва да им дадеш шанс.
Не е важно да се криеш под шапката и да пазиш убежденията си за света. Рано или късно точно те ще те вкарат в капана, от който бягаш. Важното е да си помогнеш сам, като позволиш на другите да ти помогнат. Да съживиш живота си, да го направиш цветен и приятен.
Посвещавам тази статия на няколко определени души. Някои на които съм казала тези неща в лицето, те сами ще разберат кои са... защото това, което са прочели току що няма да е нищо ново за тях. И Ви пожелавам лек път към успешното откриване на истинското аз, защото без него, ти така или иначе си загубен...