В какъв свят живеем? Защо вече нищо не ни трогва? Хората са се превърнали в творби на собствените си предразсъдъци, а те ни молят "Помогни.". Защо не помогнеш? Защо не спреш да извърташ глава когато чуеш думите "Нямам пари." ? Защо? Защото си егоист и сам на ума си казваш "И аз нямам пари.", но имаш, усещаш ги как тежат обвинително в джоба ти, прогарят дупка в теб, дупката на безчовечността, но не изпитваш болка вече, защото капчица човещина не е останала у теб.
Отнасяме се толкова коравосърдечно към смъртта, към бедността... Съжалението е ненужен лукс, нали? Лицемери, всичките сме долни лицемери. Без души останали сме, защо, "ПОМОГНИ!". Има от какво да се лишиш, сигурна съм, има какво да предотвратиш.
"Просяк" - какви чувства поражда тази дума в теб? Защото всеки път когато го видиш гледаш да се дръпнеш колкото се може по-далеч от него. Всеки път когато той протегне ръка ти махваш със своята. Всеки път когато той се задържи при теб ти извърташ глава и се правиш, че не го виждаш. В такъв момент омраза ли изпитваш? А на мен ми се плаче... Мрази, мрази само себе си, защото не си човек, вече не. А ако този просяк, а ако си ти, утре. Ако нямаш дом, нямаш пари, нямаш нищо. А си свикнал да живееш друг живот? Какъв избор ще имаш - да се пригодиш? Постави се на място, на което смяташ, че никога няма да бъдеш. Представи си, че умираш от глад и молиш хората по улицата само за стотинки, а те минават пренебрежително край теб, а на теб ти се плаче, плаче ти се не защото си гладен, а защото вече няма хора. Няма.
И тук нищо не зависи от раса, нито от пол. Всичко опира до положението. А сърцето, което аз имам се къса и не иска да спре да крещи "Можеш, помогни!". Но аз не извъртам глава, гледам го в очите, а моите се пълнят със сълзи. Там виждам света, виждам и болката и мъката и глада "Прости.".
А ръцете му са мръсни, опитали вкуса на нищото. Всичко там е празно, не са останали ни срам, ни обвинения. "Гладен съм, помогни ми.". А всички те, които с дни стоят и свирят. Свирят тъжната си песен, а тя сама те моли " Бъди човек.". Всички те се борят за оцеляване. Молят те за помощ, но вместо молитвите им ти чуваш "Имате ли малко стотинки да ми дадете, моля ви.".
Прости, прости ми, че не съм човек. Прости ми, че от цялото си сърце искам да ти дам помощ. Прости ми, че стоя и обсъждам хората, прости ми, че върша безрасъдни неща и не използвам парите си разумно. Прости ми, че съм сляп и не вярвам, че ще ме сполети... Прости ми.
А ако си ти? Кой ще те спаси? Ще крадеш, ще търсиш храната си в контейнерите. А живота не е лесен, дори и там ще има по-силни от теб, те ще вземат и малкото останало от теб, а ти дори и сила няма да имаш да заплачеш.
Помогни им. Събуди сърцето си, накарай го да трепва всеки път когато чужд умре. Нека ти не чуваш само цифри, нека виждаш имена, мечти, нека опознаеш болката на този свят. Бъди човек отново. И когато следващият път протегне ръка към теб, помогни! Не, за да помириш душата си, а за да покажеш на света, че е останала мъничко човещина. Нищо не ти коства. Дай същите онези пари, които горят джоба ти. Направи собствената си болка щастие за някой друг.
Стига болка и сълзи, щом можеш помогни!
Всичко за мен
- Nezzo
- "Да живееш значи само да се приготвяш за живота. Ние умираме тогава, когато можем да започнем истински да живеем. Но върховния Съдия казва 'Глупаци, това беше самият живот'." - Карол Ижиковски
Followers
Докосна сърцето ми...не от съжаление, а с някакъв вид гняв.Гняв, че рядко се говори за това.Гняв, който бях укротил...който преди се изсипваше върйу онези, които казваха "не ми пука".Но имам много какво да кажа...
Винаги съм казвал, че няма да позволя точно парите да съсипят красивите неща в моя живот.Мда...в МОЯ живот.Защото, за да променя нещо в този свят...първо се започва от собствения си живот, собственото съзнание.Това съзнание може да повлияе на нечие друго...и да задействаме веригата.А като съм тук...не съм по собствено желание.Тука съм, за да заработя парите, които са ми необходими, за да се върна...за да не изпускам повече моменти.Всеки, който ми дължи пари за дълго и ми става черен пред очите.Всичко, което ми пречи ще бъде премахнато...друга тема...отклонявам се.
Тези, които заслужават ще намерят помощ...как разбираме кой заслужава...времето...тик-так...примери колко щеш.
Просяк...става ми гадно...става ми гадно, ако усетя, че има нужда от помощ..."Вдигни очи и знай ти имаш шанс"...ако повече хора се вслушваха в това...колко по-добре би било а?
Просяци...просяци на пари...бол...и да, понягога изпитвам гадност, защото седнал с бира в ръка и протегната напред друга...Влиза във влака и казва, че има нужда от малко помощ, а виждаш бутилчицата отзад.С пари ще му помогнеш ли?Не, ще му помогнеш да затъне още.Идва двойка и ми казва, че не им стигат пари за билети...давам им.
На автобусна спирка се качва изтормозена жена с торби и бебе в количка...шофьора я чака, да си покаже картата...но тя тиква на машинката и се оказва изтекла...вади банкнота да си плати два пъти по-скъпо, но и се отказва, защото не са точно...какво става?Къде са хората.Няма ги...единия слуша музика, другия си джитка нещо на скапания телефон, а трети се прави, че нищо не вижда...макар че автобуса си чака.Отивам и оставям съответната сума, но ми е писнало от това "Благодаря"...толкова пъти ми го казват изкуствено, че дори истинско да е...просто се е пропило в лъжите на останалите.
Влизам в метрото...не бързам да сядам.Толкова много жени има наоколо стоящи прави...а мъже облечени в скъпи костюми се бутат, за да се докопат до свободните места..."алоооуууу, Врацааа...мъж ли си или п*тка?"...второ отклонение...to be continue...
-----
Axxxel
Смут сред хаоса...или "продължението".
Представял съм се за просяк.Не се ли страхуваш от работа...ще се качиш много скоро ниво над просяка.Това е моето мнение.Не съм работил гадна работа ли?Събирач на боклук на Лондонско сметище?Чувстваш се ужасно, но дори тогава си стъпала нагоре от просяка.Защо?Умееш да работиш."Бъди човек"...именно...бъди човек, не нищожество, което не вярва в себе си или мисли, че това е живота.Ехо, отвори очички.Искаш нещо? "Трябва да се изпотиш, за да постигнеш това, към което се стремиш, да достигнеш до целта".Познато ли ви е?
Живота не е лесен...именно.Нямаме ли силата да се борим...просто не оцеляваме.Определени единици помагат на другите.Помагат веднъж, втори път, трети път...до кога?
Колега ме моли да му дам телефона си, зада проведе разговор, защото неговите минути свършили.Разбира се, няма проблем...имам си минутки, които не изговарям.С удоволствие ги давам на някого.НО...на другия ден същия човек пак ме пита...ОК, но проблемо.На третия ден пак...пак но проблемо...на четвъртия път ми прави жест да му дам телефона....Уот дъ???За кого се помисли?
"Събуди сърцето си, накарай го да трепва всеки път когато чужд умре. Нека ти не чуваш само цифри, нека виждаш имена, мечти, нека опознаеш болката на този свят"
В друг сайт и форум бях написал едно време една случка...може би коментара стана дълъг, но ще разкажа случката и тук.
Винаги, когато са ми казвали "Господ да те благослови" или "Здраве да имаш"...винаги съм отговарял "Господ вече ми го е дал"...до един момент...
Работех в голям магазин за техника и понякога ходех с момчетата от транспорта да носим уредите по домовете на хората.Попаднах на стара баба.Купила си готварска печка и няма кой да и я пренесе.По принцип колегите отказват да закарат уредите до дома, ако няма кинти.Баба с мизерна пенсия...какви пари очакват?Грабнах печката и я закарах вътре в апартамента.Бабата извади няколко монети и понечи да ми ги дава.От къде на къде аз пък ще съм този, който ще я граби?Не го направих за парите...и без това ги няма.Но ми каза, че ще се обиди.Взех монетите и на излизане бабата ми каза "Господ да те богослови"...естествено готовия отговор беше "Той вече ме е благословил".Казах благодаря и излязох.След всички уреди по пътя към магазина...минахме покрай пътен инцидент.Лека кола беше блъснала малко момиченце...сигурно бягащо да пресече улицата.Беше не повече от 7-8 годишно.Да...още беше на пътя.Знаете защо нали?Беше си отишло.На всички ни стана гадно.В магазина колегите вече се шегуваха...колежка ме вика да пием кафе...а аз не мога да преглътна от болка.Това, което Господ ти дава...си го взима за един миг...
Помогни си сам, за да ти помогне и Господ...
"Някой ли открадна сърцето ти?
Което плачеше нощем на сън.
Увяхна нещо вътре в тебе.
Не поглеждаш дори на вън.
ЩЕ ОСТАВИШ ЛИ ТОВА,
ЗА КОЕТО СИ МЕЧТАЛ?
И С ГОДИНИ СИ СЕ БОРИЛ,
ПЪТ, ПО КОЙТО СИ ВЪРВЯЛ."
Парите не са помощ...запомни.
-----
Axxxel