Всичката тази лудост, която събуди у хората неподозирани желания и страсти дали под формата на книги или филми или фантазии печели неимоверно луди пари.
Та да вземем и ние да си поговорим за тия същества, които владеят много сърца, предстой да ви разкажа надълго и широко за един вампирски свят на лудост...
Смея да кажа обаче, че не обичам да обсъждам ако не съм информирана, а в случаят със зъбите аз наистина съм. Докоснала съм се до всяка вампирска история малко или много. Чела съм поредицата Здрач, филмите също (въпреки, че изобщо не съм им фен, но харесвам Ашли Грий, иначе за книгите имам много да ви кажа, но за това после), Истинска кръв и книгите на Шарлейн Харис (които за мен ще си останат най-страхотното вампирско завоевание), Дневниците на вампира (които точно сега избягвам заради неизлезлите напълно книги), в момента чета Вампирски целувки (за които също ще ви разкажа после), за какво още се сещате, Интервю с Вампир? - О, да. Вижте от Дракула страня, но пък харесвам Ван Хелсинг и Вилхелмина Харкър (но тя е малко по-различна история). Каня се да нападна и Ловец на вампири, които сега преиздават, иначе сериали като Аngel не са ми избягали. И със сигурност има други зъбати истории, които в момента забравям, но съм информирана.
Извода е, че за човек като мен, който не обича фантастиката съм учудващо запозната с тези приятели, които завладяха света.
Та да започнем с имената споменати по-горе, повечето сигурно са ви познати, защото са разглеждани надълго и широко, за тези, които са ви убягали ви предстой да научите от мен.
Здрач:
Една поредица от 4 тухли (почти 5), които вярвам ако не се разказваха за вампири нямаше да бъдат прочетени. Толкова е учудващо, че американка успя да накара огромна част от тинейджърското население на планетата да прочете книги в такива мащаби, а и да ги препрочита. Четох книгите още преди да излязат на българският пазар - тогава, когато ги прочетоха и повечето рано осведомени. Още с любителският превод, който на нищо не приличаше, просто защото не ми се блъскаше да чета такива тухли на английски. И ако по тези книги нямаше филми, нямаше да бъдат дори на половината известни. А днес всеки знае кой е Робърт Патинсън и всяко второ момиче въздиша по него (а не само и момичетата), това е като да си в клетка с еднакви хора - нечовешки досадно е. Все още не съм гледала вторият филм, но смея да кажа, че първият е страшна боза. Може кн
игите да не са велики, но определено са по-добри от филмите по тях. За мен са някак повърхностни, твърде сълзливи и налудничави на моменти. Например все забравям за какво се разказва в третата книга, тя за мен е като някакво бяло петно, просто защото всичко интересно е натъпкано в 4-тата, сякаш Eclipse е само дрънканици. А май всичките са само дрънканици...
Ако пък ви е непонятно кои са двамата от снимката, това са любимците ми от сагата. Ашли Грийн и Келан Лътз. {}
Смело нататъъъък...
True blood:
Първата книга се казва Мъртви преди мрак, втората - Мъртви в Далас (все още не съм я чела), но сериала изпреварва книгите. Жалкото е само, че поредицата не е толкова нашумяла, за мен тя винаги ще бъде любимата.
Не съм фен на Ана Пакуин, която играе Суки в Истинска кръв, но точно с нея си представях книгата. Малко съм раздвоена в случая, определено погълнах книгата без да мигна, но сериала по нищо не и отстъпва. Книгата е пълна с много хумор, противоречиво на Здрач и останалите вампирски истории, на моменти много се смях. Освен друго и е много по-мръснишка от сериала, в Истинска кръв може да има секс сцени, но в книгата е друго. В един момент така се бяха награбили, че имах чувството, че до края страниците ще се разкъсат от секс. И все пак си остава любим, а книгите засега са 10. :)
За Дневниците на вампира не мога да ви кажа много освен, че в момента има излезли 3 или 4 книги, а фактически трябва да са 5 или нещо от сорта, те ми се губят в момента, но когато ги нападна може да споделя. Както и Академия за вампири, която излезе поскоро. Последните две са ми прекалено комерсиални и изчаквам споразумение със себе си как да се отнеса към тях. Както и една друга книга, която сега се изплъзна от ума ми.*
Вампирски целувки:
Точно сега завърших първата книга (от 5 излезли). Радвам се, че няма достатъчно луди мъже да се юрнат да пишат вампирски поредици. Тези са писани от Елън Шрайбер. Погълнах книжката под формата на e-book само за няколко часа. Имам чувството, че я е написала някоя приятелка, която се е хванала да става Стефани Майър 2# (всъщност съм чела и такива любителски романи). 130 страници завладяваща история, но лекомислена. И завършва глупаво, ще видим другите книги, но за сега впечатленията ми не са кой знае какво. Всичко в един момент върви секси, а после все едно гледам американска боза, преди да съм го прочела знам какво ще пише.
Интервю с Вампир - вижте, тук вече преминаваме към филмите, а този е класика! Смело мога да кажа, че ми харесва, както и Кралицата на прокълнатите, но тук идва страстта ми към Стуарт Таунсенд, който е един невероятен Лестат, но все пак не може да се мери с Том Круз в предният филм (но пък Таунсенд е страшен в ролята на Дориан Грей в Лигата на изключителните джентълмени - изключителен образ е Дориан Грей, изключителен филм, който жестоко ви препоръчвам). Оттам е и горе споменатата Вилхелмина Харкър, която пък е свързана с Ван Хелсинг, който пък е свързах с Джак Изкормвача, който пък е в един известен филм на Джони Деп - From hell. Май много ви стана информацията, за тези които не са киномани предните няколко реда могат да бъдат малко объркващи, извинявам се.
Става дума, че прескачам от филм на филм и се отклоних. Иначе сериала Angel е отново вампирски както и Лунна светлина, Angel ми омръзна лесно и предимно бързо, липсва му всякакво вълнуващо развитие. Колкото до Лунна светлина и Мик Сейнт Джон, там нещата са малко различни и страстни предимно, срамота е че така отрязаха сериала.
Схващате идеята, че знам достатъчно. А и има още заглавия, които ми се губят със сигурност. Въпроса е там, че вампирите така завладяват света, че всяко ново нещо, което излиза под надслов Вампир се купува като топъл хляб, а това е лудост. Повечето са чисти боклуци....
* Сетих се за книгата, която ми се губеше. Казва се Белязана и когато една приятелка я зърна в книжарницата каза: "Ама, че яка корица!". ;)
Прочетете Цялата Статия...
Read more...
