Обърни вътрешностите си наопаки. Извади тигровият хастар на показ, сладко котенце в убийствени ботуши. Полей победата с бутилка качествено, силно алкохолно. Потопи пръстите си в чашата, както когато слепец си налива питие, а после ги оближи. Пред публика, естествено.
Един от тези луди дни е, изправи се и после седни отново, та кой по-добре от теб знае как да се движи нагоре-надолу? Плъзни по кожата си нежен аромат на лосион, а после си сложи парфюм, но забрави дрехите да облечеш. Излез от себе си и вътре в себе си, достави сам удоволствието за себе си. Облизвай устни като малка гад в лицето на фамилиарностите, покажи онова пръстче на комерсиалностите. Остави водата да тече по теб и татуирай кожата си.
А сега се обърни, надупи се сладко и бъди готов. Сложи на последното писмо и сладък послеслов, удави говедото в романтика, покажи му да живее, покажи му да крещи. Дай му всички свои думи и лъжи. Толкова яд се е насъбрал под кожата ти, толкова развинтени болтове има в главата ти. И гайки се изнизват през ушите ти докато спиш и съдбата хванал си за гърлото и я душиш.
Нехранимайко и пропаднал тип, мръсник, простак и малка щипка шик. Какъвто и да те наричат, всички те все още след тебе тичат, изричат мръсните си желания в ушите ти, докосват частите ти. Малки, мръсни, извратени, незадоволени и вечно готови - жени, мъже, постави една след друга всички тези строфи. Сега се натъжи, нацупи устните в усмивка и симулирай. Симулирай как живееш нормален, зад скучното си бюро, в скъпият си костюм, с красивата си жена, която готви като шеф и те задоволява като направена за това, за любовницата ти, която носи скъпите ти прищявки. Симулирай скъпата кола, която караш, кожата на волана, която скърца под пръстите ти, черното купе, аромата на новото, силата на двигателя, която усещаш. Сърцето ти се блъска във гърдите, симулирай кой си и какво работиш. А после се върни, преметни тестето карти през ръцете си, надигни чашата, пъхни клечката за зъби между устните си и се усмихни. Хили се на играчите, които ще загубят живота си тук, на тази маса. Симулирай сърцераздирателното си съжаление, копирай нечие чуждо поведение.
Усещаш ли как мислите, че си полезен се гърчат в мозъкът ти - ти си велик, ти извършваш нещо за човечеството, ти си бъдещето. Ти си нищо! Ти си въшка, червей, паразит - и тук не ти е мястото. Противен си до мозъка на костите си, грозен и отвътре и отвън. Всичко, което поглъщаш, противното удоволствие, което доставяш, жалкият живот, който водиш. Въздухът, който хабиш вместо човечеството, твърде ласкателно би било да си желаеш да си дъното. За съжаление е дори пистолетът, който ще влезе в устата ти и ще стреля, дали ти ще натискаш спусъка или не - какво е значението. Това е избавление. Светото опрощение. Нека Бога ти прости.
Нека взема кожата ти, нека и очите ти от кухините им изтръгна, да изрежа до дъно косата ти и скелета ти да се разпилее непридържан от мускулите ти. Тъпчеш в себе си салата, сладка маруля, а може би сладолед - върховното калорично изкушение, а после рециклираш, унищожаваш. И изхвърляш, каква е ползата от теб? За какво си бил създаден, поемаш алкохола във вените си, разреждаш кръвта си с кислород докато си биеш поредната доза и после те няма. Не си и бил нужен, не се хаби да идваш на погребението си.
Гневни сме, и сме мръсни. Изморени сме и сме най-силни. Нямаме фактически оръжия, но имаме юмруците си. Носим гримът, за да покрием белезите си. А сега стани, противопостави се, вземи най-личните си изисквани вещи и чакай три дни, обиждан, заплюван, бит. Чакай, докато не осъзнаеш какво нищожество си, чакай, за да се промени живота ти. Чакай, за да умреш и после да се преродиш. И вземи чети. За Бога, вземи го прочети. Знаеш за какво говоря.

Силата на чуждите грешки. Вбесявам се.
И после отминава. Отказвам се.

И на теб и на него, и на онзи зададох днес въпроса.  "С най-красивата да съм и после да я забравя".
Но така и не ми бе отговорено за човешката глупост, безразсъдност и лекомислие. Най-великото да имам и после да го оставя.
Мислите ли, че хората дори забелязват? Отчитат с някакъв си вътрешен радар, какво по дяволите се случва и защо се случва. Не. Все има "защо на мен" - това и онова, "защо сега" - защо не тогава или после. Нищичко не могат да оценят и да запазят.

А после се успокоявам. Мирът настъпва и горящите все още сиви отломки стоят грозно на фона на спокойствието. Бездънното, ширнало се спокойствие. Толкова дълбоко, че да се удавиш в него.

И какво, ако съм грешник? И какво, ако обичам един, присъствам с друг и спя с трети. Не се ли досетихте вече, че перфектният мъж го няма докато сами не си го създадете. И какво, ако извършвам неща, които по вашите граници за грешни, неправилни, нечовешки, невъзпитани? Как по-точно ще ме спрете? Как по-точно ще въздържите поривът ми за живот, ще овържете тялото ми в тежките вериги на ежедневието и ще наливате морал в гърлото ми.
И защо? Защо искате да ме направите шаблонно произведение на вас и вашият скучен, незадоволен, нереален, изграден от филмови илюзии живот. Така ли е по-добре? Така ли е решил Господ или пророка Мохамед, нямам нищо против тях - уважавам ги, но не са тези, които слагат ръцете ви върху сърцето и ви водят в грешните посоки, за да ви накажат - вие сте! Вие сами извършвате всяка грешка и всяко постижение водени единствено от самите себе си. Нямате правото да разчитате на грешките на другите, за да се чувствате по-добре, по-чист в този мръсен и изпълнен с глупости свят.
Всеки е някой на външен вид. Учител, родител, шеф, колега, съученик, тинейджър, бунтар, болен маниак. Всеки е един на външност и ги гледате, а кой знае какво се случва когато не ги виждате. Тези малки, облечени във формални дрехи хорица, които носят вратовръзки, стегнати ризи, с колкото се може по-малко копчета и очила - те, точно те излизат от работа и чукат любовниците си до смърт. Върху масата, на която се храните, във ваната, в която се къпете, върху собственото ви легло. Точно тези хора после облизват устни, слагат си примирената, задоволена маска, оправят дрехите и се прибират вкъщи, а вие никога няма да го заподозрете. Няма да видите това в лицето на жената, чието рамо се блъска във вас по улицата - не, тя е само едно примерно момиче, което нощем слага жартиерите и крещи от удоволствието, което сама си доставя.
Е, тези хора знаят ли как живеят, знаят ли какво извършват, мили ми праведници? О, да - пределно ясно знаят, те живеят за единственият момент удоволствие и са готови да дадат цялата си изобретателна до крайност мрежа от лъжи, за да получат това, за което телата им изгарят. Тинейджърите са му дали просто име, за да заблудят хората на горният фронт, които представят пред света - "човещинка", казват те и се смеят после в оправдание на това, което са извършили. Човещинката, която ги е накарала да излязат от удобното легло, на удобният си примерен живот и да потърсят нещо, което няма да ги възпира да крещят, да облизват пръсти и да се отдадат напълно на някого, а после просто да се изправят и да забравят. Е, не е ли това най-готината схема да водиш живота си по начина, по който искаш?
Защото, наистина, колко пъти ви се е искало да се развихрите като порно звезда сякаш никой не ви познава и никой не знае колко извратени сте отвътре. Колко пъти ви се е искало да няма кой да ви гледа криво когато кажете както точно искате, а просто, по дяволите - да го извърши! Не казвам, че е задължително да се всепоглъщащи чудовища, които ще вземат всичко за себе си, в момент подобен на този. Казвам, че ако се отдадеш на това, което искаш може да изпаднеш в момент, в който не познаваш себе си - момент, в който съзнанието ти не е твоят подреден, изряден, като шкаф с подправки мозък. О не, то ще бъде разхвърляно, от него ще се стича разтопен шоколад и лубрикант с аромат на ягодка, то ще е толкова извратено, горещо, пропито с кръв и пулсиращо, че сами няма да се познаете. Но в онзи момент няма да я има простата опция "спри", която толкова търсите в ежедневието си. Ще има само "още"!
Не е, казвате? Добре тогава, дайте ми пример за по-добър затворен, реалистичен, моногамен живот?